Случаят с разпадането на ПГ на РЗС миналата седмица е твърде ясен пример за задълбочаващата се тенденция за преход към еднолична власт и „путинизация” на страната по един добре обмислен сценарий..Нямаше да бъде толкова важно, ако във всичко това не прозираше тъй познатия за земеделското движение почерк,  което всеизвестно има за свой най-голям враг БКП/БСП и всичките му сателитни структури, приели едно или друго име или форма…

        "Озадачени сме от бързата метаморфоза на Цачева,...." е наистина малко пресилено казано от човек толкова близък на БЗНС като цяло, все едно не познаващ случилото се с организацията през последните години, довело до разгрома й, според принципа „разделяй и владей !”... Изгонен беше от Парламента, защото прояви ужасния грях „инакомислие”, без това да бъде „преварително съгласувано където трябва”. Яне заплува в забранените води на „ухажването между кръгове в ГЕРБ и президента" и прозрението, че „в ГЕРБ  е най-силна съпротивата за свикване на Велико Народно събрание. "Защото искат статуквото да продължи поне още 20 години !” – нещото, което казано на глас, наистина стана повод за последвалата политическа репресия и то в наши дни, а не в 1947г например.... Колкото до истинността на изреченото, то в страната все още се намират и такива хора, които не се съмняват в това, че поредния „преход” ще стане абсолютен факт...и се съпротивляват доколкото могат !

         Наистина е преувеличена изненадата от разминаването между ангажимента на финансовия министър, който преди месец казал "да" на предложението на Янев и отказа на ГЕРБ за отнемането на 1млн. лева от бюджета на президента в полза на комисията "Кушлев" впоследствие. Впрочем Дянков си позволи да остави президента без средства веднъж, но това беше само за показ, излишно е да споменаваме че е било „съгласувано” предварително... "Питам, какво обърна мнението им? Ще разберем защо" Е, не се наложи дълго да се чака, бързия метаболизъм наложи да се преглътне опасността от „погрешни отклонения” на парламентарната комисия за борба с корупцията , която Яне оглавява и този ход цели отстраняването му като неудобен. Причината за разправата с РЗС се крие в това,че веднъж допуснат подобен прецедент, то е твърде вероятно останалите десни партии да последват примера и постепенно да се превърнат в реална опозиция на любимото „АЗ !”, вземайки в предвид непоследователността и непостоянството му, плюс абсолютната нетърпимост към инакомислещите, което си е характерен недостатък на партията-майка. И ако в медиите се ограничава гластността за критиките към Гоце, че той е обида за институцията като цяло, то думите „няма необходимите морални достойнства, за да изпълнява най-високата длъжност в България, съзнателно не защитава националния интерес на страната и действията му противоречат на основните принципи на правовата държава” са отекнали прекалено силно, за да останат ненаказани, като за целта се потърси „троянския кон” Тагарински за да се потвърди обръщането на вятъра в отношенията ББ – Гоце и нововъзникналия здрав тандем, тъй като десните са се оказали „ твърде непослушни”, за да играят подобна роля ! Пак в този дух и в абсолютно предателство на дясната идея е намерението на правителството да подготви единна стратегия за енергийните проекти, която ще бъде съгласувана и с президента Първанов...Деянията на Юда в нов прочит ! 

        Принципите на парламентарната демокрация не са добре дошли в този парламент, а гласността е куха фраза. Разправата с РЗС е показателен пример за това колко слаба е опозицията в България (парламентарна или не) и бутафорната роля, която и се отрежда за в бъдеще. „Случайностите” по темата са твърде много, за да бъдат приети като чиста монета. Ако ПГ на РЗС служеше за отдушник и изразител на анти-гоцевите настроения, то разпада и трябва да покаже колко е важен изборът на хората за всеки един от народните представители, пращани в Парламента да ги представляват. Всеки би се замислил колко уязвими са партиите от лидерски тип, които допускат попадането на случайни хора в листите им и по неясни лидерски критерии. В медиите твърде много се лансира образът на „бащицата” и партията-хранилница,  от които едва ли не всичко зависи, докато хората са абсолютно безправни. Прави се до степен на култ и цели съхраняването на досегашния „модел” а може би и преход към ново еднолично управление, за което на медиите, които го правят, сигурно им се плаща, но това не е важно...Скритият замисъл на всичко това е, че управляващите (независимо от това кои са те)  много лесно биха се справили с подобни организации и партии, защото несравнимо по-лесно е да се елиминира един човек или лидера, отколкото цяла структура, изградена на демократичен принцип и прозрачни начала. „Преговорите на тъмно” са характерни за една друга епоха и хората трябва да се замислят не само за това в коя партия членуват, но и за недопускането на тоталитарни методи и средства в тях...  „От какво е застрашен – от това, че е придобил прекалено голямо самочувствие като седи до Бойко Борисов и си мисли, че едва ли не се е качил на Еверест. Марио Тагарински не знае ли, че там въздухът е разреден и много бързо се пада”. Тагарински каза, че няма задължения към партията и има ангажимент да подкрепя дясното управление, но пък доказа по неоспорим начин липсата на каквато и да е принадлежност към хората и организацията, които преставлява. Само че ние това дясно управление го знаеме и цирковете му са ни до болка познати...циркове на политечески номади и медийни лумпени, участващи в тях до пенсионирането си...като депутати в Парламента !

IRONIC